Запалня
“Тук всичко вирее и расте, стига да не го мързи човек да сее и обработва”, отбелязва за село Запалня френският учен и пътешественик д-р Поайе, който през 1839 прави изследване на Розовата долина в България.
Красивата природа, осеяна с плодородни земи, малките горички, пръснати по цялото землище, благоприятният климат и изобилието от водни ресурси, това са само част от предимствата, които изтъкват потомците на село Запалня. Именно тук се намира потопената църква “Св. Иван Рилски”, която продължава да привлича посетители от цял свят.
Това полупланинско село било най-богато сред останалите в околноста, а жителите му имали слава на най-предприемчиви и отзивчиви. Имало три хана, голям площад с важни обществени сгради. Жителите на Запалня се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство. Отглеждали рози, памук, тютюн, лен, коноп, жито, ръж, ечемик, царевица, зеленчуци, овошки и лозя. Розовите насаждения ограждали цялото село и можем да предположим, че вълшебен аромат се носел във въздуха, особено по време на розобер. А освен с розопроизводство, местните се занимавали и с бубарство.
С постановление на Министерски съвет от 1961 се нарежда за срок по-малко от две години всички да съборят къщите си и да напуснат селото. Жителите му се преселват в Казанлък, Твърдица и в други селища.
И така от 1965, всичко, за което току що ви разказахме е под водата, а за спомените, свързани със селото научаваме както от потомци, така и от книгата “Запалня” на Стойко Стойков.
“Сякаш торнадо сега е измело
къщи, огради, стабори!
Че живот кипял е в туй село,
църквата само наша говори.”
стихотворение “Запалня” от Г. Стоянов (Дерменчето)
Единствената сграда, която е запазена от Запалня в днешно време е църквата
“Св. Иван Рилски”. Внушителен със своите размери и архитектура, храмът стои величествено, ту във водата, ту извън нея, и напомня за някогашния живот.
Църквата е построена в края на ХІХ век на мястото на стар християнски храм със средствата и труда на местните хора. Храмът е изграден на хълм, който се намира високо над селото. Това е една от причините да можем да я виждаме и днес. А другата е, че въпреки заповедта храмът да бъде съборен, свещеник Драган Стойков не допуска до него никого и възпрепятства разрушаването му. Той напуска последен селото в началото на 1966.
Храмът “Св. Иван Рилски” бил прочут, както със своите икони, иконостас и изографисване, така и с вълшебната акустика по време на литургия. Източниците гласят, че в петте й купола са вградени в определен ред и симетрия гърнета и стомни, които засилвали приятното звучене. За съжаление след 1966 църквата е осквернена, стенописите са унищожени, керемидите на покрива са откраднати, а сградата приютява овце, крави и други животни. Все пак иконите и част от имуществото са пренесени в църквата в Гурково, а камбаната се съхранява в църквата “Св. Петка” в Твърдица.
Източници:
Личен архив @podvodata
“Запалня”, Стойко Д. Стойков, 2002
Централен държавен архив, Фонд 264к / / Инвентарен опис 6 / / Архивна единица 1085
Централен държавен архив, Фонд В6 / / Инвентарен опис 32 / / Архивна единица 98