Долно Паничерево
Днес само може да си представим как е изглеждало село Долно Паничерево, тъй като от 1965 е напълно потопено при изграждането на язовир “Жребчево”. До 1906 се e наричало Чанакчий от турската дума за купа, паница - “Çanak”. Изградено е на ниски хълмове, разклонения на Средна гора. Научаваме, че селото е страдало от липса на вода, обслужвало се е с кладенци, които достигали до 15 м дълбочина.
По време на османското владичество килийните училища в големите градове са били рядкост. През ХVІІІ век започват да се създават килийни училища по домовете и занаятчийските работилници. Такова училище се открива и в с. Долно Паничерево в началото на ХІХ век. Госпожа Нина Василева била първата жена учителка там и освен с учителската си дейност, на нея се дължи и издирването и съхранение на много народни песни, традиции и поверия, истини и легенди от региона.
“Ако си от този край, има защо да се гордееш! Ако си отраснал в село Долно Паничерево, в това толкова хубаво място, това наистина е неземно щастие!”
Това са думи на писателя Чудомир, който през 1924 основава вестник “Казанлъшка искра”, където се публикува информация за културни и стопанските въпроси от околността.
Източници:
Вдъхновението Жребчево : 50 години язовир Жребчево, Напоителни системи, София, 2019
Централен държавен архив, Фонд 89 / / Инвентарен опис 73 / / Архивна единица 365
Централен държавен архив, Фонд 136 / / Инвентарен опис 31 / / Архивна единица 1294
Централен държавен архив, Фонд В6 / / Инвентарен опис 32 / / Архивна единица 98
в. „Казанлъшка искра“, XXXIII, бр. 36 от 1.IX.1956 г.
Списание “Родословие”, Иван Пенчев, Стара Загора, 2004